ИСТОРИЯ С ОХЛЮВИ .. аз произхождам от Нова Сàрмизегетýза, но не и моите родители; те са родом от едно малко село в равнината – недалеч от Павликени, което се нарича село Отклонение. Водили са ме там много пъти – като малък, и то най-вече в сезона на прогредиентната, необратима пролет, която щом е оросена с достатъчно благ дъжд и още по-благ сняг, преди това; е толкова щедра на градински охлюви, че онези, които обичат и се вдъхновяват от охлюви, тук могат да живеят [по това време на годината], само в дълбок, непреходен екстаз... ...и ето ме мен, по-малък от утрешното утро, по-наивен и невинен от всичките му зори и вечерници – по-вчерашен, отколкото е днешното – днешно; и не много насран, при това – голямо момче съм, все пак; застанал, съвършено сам, но не и самотен, насред разцъфтялото, рожденото, самото то, единственото – Лоното на охлювите!.. – във репеите, в храсталака зад стената на старото читалище в с. Отклонение – милиарди охлюви, всичките с едно и също обобщено изражение, и...